Текстове за себепознанието и живота без страх и вина

Как да се сприятелим със своето изгубено „аз“

„Тръгни по пътя, дори да не се чувстваш готов. Дори да не се чувстваш съвършен, добър и страхотен. Загрозява те не падението, а самохвалството на съвършенството. Не те осъжда грешката, а фиксирането и настояването в нея. Не очаквай първо да почувстваш, за да дадеш. Не очаквай първо да дойде, за да тръгнеш, не очаквай да се почувстваш добре и перфектно, за да живееш. Това е лъжа на ума ти. Бягство на твоята психика. Игра на твоята логика.
Замълчи в молитва и надежда. Започни да ходиш. „Но не зная пътя…”, ще кажеш. Нека да е така, не е нужно да го знаеш. Когато вървиш, пътищата се отварят и виждаш, че отвсякъде изникват пътеки.
Ти просто не очаквай да се почувстваш готов, за да тръгнеш – това е капан; тръгни и пътят ще те научи. Всичко е път…”
отец Харалампос Пападопулос