Ново
Откаченият вагон

Откаченият вагон

ISBN: 978-619-00-1366-2
Цена :
Отстъпка от сайта:
Цена за Вас:

 

 Книгата спечели ПЪРВА НАГРАДА 
 в категория „Хуманитаристика“ 
 от годишните награди 
 на Портал Култура за 2022 година! 

 

За цeнumeлume на noeзuяma авmобuографuчнаmа u eceucmuчнa nроза на noema Георгu Борuсов е ucmuнcka uзненада. Дорu nовече – omkpumue u kлюч kъм cmuхomвopeнuяma u noeмume му. За чumameлume на легендарноmо cnucaнue „Фаkел“ обаче, чuumo peдakmop е nовече om mpu дecemuлemuя aвmopъm, „немеренаmа реч“ е ecmecmвeн резулmаm om ycuлuяma му дa нu nоднася гoдuнu наред образцu на съвременната nроза, nyблuцucmuka u eceucmuka om цял свяm.

Подобнu образцu moй нu npeдcmaвя u сега в новаmа cu kнuга „Omkaчeнuяm вагон“. Вагонъm, koumo my cnupa uлu забавя xoд, my се носu no koлoвoзume на общоmо време, без дa се съобразява с лuнейнuя му xapakmep, а kamo следва noсokume u зakoнume на въmрешноmо, негово време. Освен kpaйнo любonumнume u неnублukуванu авmобuо­графuчнu cmpaнuцu, размuслu за noeзuяma u maйнume на Словоmо, noemъm вkлючва в неочаkванаmа „влаkова kомnозuцuя“ на своя mом nopeдuцa om лumepamypнu nopmpemu u ecema, nocвemeнu на Боmев, Вазов, Фypнaджueв, Георгu Mapkoв, Paдuчkoв, Консmанmuн Павлов, Вера Муmафчuева, Мuряна Башева, Георгu Руnчев, Ceвдa Севан, Hukoлa Paдeв, Пламен Масларов, Сmефан Дecnoдoв, Kpacuмup Дамянов, Влaдu Kupoв, Васuл Балев.

Не nо-малkо жuвu u образнu са лumepamypнokpumuчeckume му ecema за  Велuмuр Хлебнukов, Евгенuй Замяmuн, Курцuо Maлanapme, Вeнeдukm Ерофеев, Влaдuмup Бykoвcku, Юз Aлeш­koвcku, Дмumpuй Прuгов, Влaдuмup Шаров, Вukmop Ерофеев, Евгенuй Поnов... Дългогодuшен peдakmop u uздameл, а също maka u главен драмаmург на Народнuя meamъp „Иван Вазов“, Георгu  Борuсов е uмал възможносmmа не само дa разчеmе u npeдcmaвu – nоняkога u в cвou npeвoдu, забележumелноmо mвopчecmвo на meзu cвemoвнouзвecmнu мaйcmopu на словото, но u лuчно дa общува с mях. Kakmo вnрочем u с noвeчemo om българсkumе nucameлu, xyдoжнuцu, peжucьopu. Това uменно nревръща mekcmoвeme му в nopmpemu, а mвopчeckama му nронuцаmелносm u богаm  лumepamypeн onum  uм npuдaвam особена дълбочuна u koлopum.

-------------------------------------------------

ИВАН ТЕОФИЛОВ, поет:
Прочетох обемния, чудесно издаден том на новата книга на Георги Борисов "Откаченият вагон". В него той е събрал вероятно най-доброто от всичко, което е писал през годините по различни поводи, свързани с отношението му към значителните, качествените събития в литературата. Повечето от публикуваните страници "немерена реч" помнех от различни издания, но и сега, да си призная, макар и познати, препрочитам с любопитство и интерес. Особено ми допада характерната за Георги Борисов темпераментна нагласа при изграждането на подобни текстове, твърдата, както винаги, негова позиция и настоятелна воля в личните му изисквания. Да не говорим високия вкус, който е проявявал винаги... Прелиствам книгата отзад и отпред, виждам, че има още много за четене, и се радвам, че познатият ми от толкова години наш поет ми предоставя това удоволствие.
 
ЙОРДАН ВЕЛЧЕВ, поет:
Вчера пристигна този дар от Жоро – "Откаченият вагон". А тази сутрин вече съм на 64-а страница.
Книга-изповед. Книга, която е и за всички нас, очевидците от откачения вагон.
 
НИКОЛА ИВАНОВ, литературен критик:
"Откаченият вагон" на Георги Борисов е поредното убедително потвърждение на тезата колко важно е творецът да има богата лична биография. Само тогава той може да създава значими творби. Разбира се, талантът е задължителен – и този великолепно оформен от „Фабер“ и художника Кирил Златков том потвърждава, че авторът й го притежава във висока степен. Поет, преводач, редактор и издател, Георги Борисов има какво да ни каже. Книгата е биографична по същество, но това е духовната биография на автора, преплетена с биографиите на едни от най-бележитите не само български и руски знакови поети, писатели, литератори, хора на изкуството. Научаваме неща, които иначе няма откъде да научим. Разказът е от първо лице, личен поглед на Георги Борисов към художествени явления от висока класа. Няма да изброявам имената им, всеки сам ще се убеди от прочита на книгата.
И всичко това – емоционално и увлекателно, така че да ни заинтригува и да го четем ненаситно от първата до последната страница.
За поета Георги Борисов сборникът с „немерена реч“, както той сам го е определил, е безспорен успех. А „откаченият му вагон“ понякога сякаш нарочно забавя ход, за да ни даде възможност да се насладим на хубавото и смислено слово.
 
СИЛВИЯ ЧОЛЕВА, поет, журналист в БНР
След юбилейната си книга „Излизане от съня“ в „мерена реч“ поетът изненадва с голям том, в който е събрал своя есеистична и автобиографична проза, интервюта, литературнокритически и други текстове. Заглавието „Откаченият вагон“ обединява на пръв поглед разнородното съдържане. Дори и да си спомняме някои от текстовете, те зазвучават в един общ хор, събрани в книгата. Метафората на влака, на пътуването, спирките по пътя и изненадите, когато вагонът бъде откачен, побира и осмисля цялото ѝ разнообразие. Макар в нея да присъстват различни български и чуждестранни писатели, машинистът е Георги Борисов, когото виждаме в нова светлина.
Независимо дали пътува с „Ориент експрес“, „Факел експрес“, „Транссибирскта железница“, дали спира на „Централна гара“, дали потегля от „Първи коловоз“, или участва в „Разговори в чакалнята“, както са озаглавени частите, той е в центъра на събитията и е техен катализатор. В автобиографичните текстове или в тези за писатели, в част от които пак има биографичен елемент, стилът му е експресивен и увлича читателя, а историите често са направо невероятни.
 
ВАСИЛ БАЛЕВ, поет:
Чета „Откаченият вагон“ – бавно (както винаги), с голямо удоволствие. Каква премерена плътност на прозата. От подобни четива, колкото и да са редки, отново осъзнавам сходствата между активния отвътре кошер и вековната равенска мозайка.
 
ЗОРНИЦА ХРИСТОВА, преводач, издател и журналист
Тоест, 27.11. 2021
Ако можех да съставя едно-единствено помагало за изучаване на културна история, щях да го кръстя „Кратък речник на самопонятните неща“. Самопонятни за едно поколение, неразбираеми за следващото – гледаш партитурата на паметта, а там не пише в кой ключ да се свири.
Самопонятното в събраните спомени и свидетелства за делото на Георги Борисов е „другата“ руска и съветска литература, сериозният, но и страстен интерес към писателите дисиденти, нещо повече – споделеният глад на цяло литературно поколение за… истина. За смелост. Това поколение не само ще изрецитира остатъка от „Товарищ Сталин, вы большой ученый“, а ще има сетивен спомен за партийния новговор, от който отскачат тези стихове на Юз Алешковски, за неговата всепроникваща мъгла. Ще знае защо са толкова важни литературните разговори по кухни, кръчми и влакове, какво пречи те да се водят на сцената на литературните клубове и до тях да са допуснати всички. Ще познава страха. И ще знае какво страховито понятие е доверието в тези времена.
Ето в този ключ прочетете какво значат напразните опити на двама приятели да направят челна стойка на двора – когато единият е Константин Павлов, когато „звездите са им одраскали петите“. Какво значи решението на Владимир Буковски да няма семейство, за да не го „изнудват с жена и деца“. Защо толкова натрапливо всички скачат като попарени от думата „политкоректност“. И защо е толкова съдбоносен смехът – онзи карнавалният, раблезиански смях, с който Алешковски посочва на Рангел Вълчанов уж присъстващите на съседните маси културни величия. Снимай, снимай! Обърнете внимание на подбора на авторите – те съставят един алтернативен канон, който няма да видите в учебниците.
 
МАРИАНА ТОДОРОВА, литературен критик
Литературното събитие на 2021,
в. „Литературен вестник“, бр. 45, 2021
Книги за собствена библиотека: колосалният труд на Георги Борисов „Откаченият вагон“, есеистична автобиография и панорамна картина на литературния живот.
 
КУЛТУРА / Брой 10 (2983), Декември 2021
Почитателите на Георги Борисов знаят, че поезията му винаги се излива в класически стих – с рими и точно премерени срички (от „По пладне някъде в началото“ до „Излизане от съня“). По тази причина срещата с неговата „немерена реч“ е смайваща и ненадейна – цял огромен том с есеистика, към който се прибавят подбрани интервюта от последните десетилетия.
Оказва се, че през цялото това време на битки с „въздушни конструкции, неуловими душевни трепети и акварелни импресии“ прозата е съпътствала Георги Борисов с оглед на предпазливостта му към думите. Доказват го прекрасните есета от раздела „Ориент експрес“, писани по всякакъв повод. За Ботев и „купела на първородния смисъл“, доколкото, оказва се, Ботевото слово е непреводимо – заради „божествения ред, който той внася в зверилницата на думите, когато ги укротява с десницата си“. За Вазов и словото камък, тъй като „Вазов е онзи древен град, върху който, без дори да подозираме за него, градим своето бъдеще“. За Фурнаджиев и подменената песен на „земята бунтовница“. За Георги Марков и отровните сокове на времето“ – първия предговор към „Задочните репортажи“, поет риск, благодарение на който репортажите виждат бял свят в „Профиздат“ през 1990 г. За верблюдите на Радичков в Италия, благодарение на превода на проф. Джузепе дел’Агата, който като „Йоан Кръстител къпе във водите на Йордановото творчество“ местните му читатели. За поетичния и човешки подвиг на поета Георги Рупчев, дръзнал да обърне поглед към „Песен на песните Соломонови“. Или за Константин Павлов – „онзи „зъл дух“, изскокнал от бутилката на времето, за да разруши господстващия поетичен език – с цената на дългогодишно мълчание, огласяно и до днес от нечленоразделните вопли на възторжените му епигони“. За да стане той „човекът на бъдещето“.
 
ТАНЯ КОЛЬОВСКА, поетеса, литературен критик:
Клуб Z, 19 февруари 2022
Книгата „Откаченият вагон“ на Георги Борисов е обяснение в любов към словото. И клетва за вярност. Признанието на автора – привидно беззащитно в своята искреност – стъписва с неизменната си последователност: някои от текстовете са писани преди повече от четиресет години, други – съвсем наскоро, но всички те доказват едно – безупречен вкус и убеденост, че достойнството на словото може да се запази.
Обяснявайки писането на поезия, Бродски казва, че енергийното ускорение на мисълта, което се създава при този процес, води до зависимост от страна на поета. В някакво подобно състояние изпада и читателят на „Откаченият вагон“: просто не може да се откъсне от текстовете, или ако го направи, то е, за да забоде нос в книгите на писателите, с които Георги Борисов така щедро и безкористно ни среща и когато авторът ни напомня, че някои от тях вече ги няма, ние се стряскаме, сякаш току-що сме научили за смъртта на много близък човек…
Няма и едно име от тези, които ни представя Георги Борисов в списание „Факел“ или в издателство „Факел експрес“, което да е случайно или наложило се в резултат от преходни моди или съображения. Авторът е като хрътка, обучена безпогрешно, стръвно и непримиримо да следва дирята, за да ни предложи „в едно време на истерична разруха... спасителна опора“ („Приковаване на огъня“, Георги Рупчев).
„Откаченият вагон“ ни казва всичко за времето, което живеем: есетата, интервюта, докладни записки – всеки ред в тази красива книга (браво на издателство „Фабер“!) превежда през разстояния и езици въображаемия свят на словото, за да носи утеха и надежда. Която ще умре последна. Елегантно, уместно лукаво, Георги Борисов очертава пространство, в което има всичко: и смахнати истории за срещи и разминавания, литературни приятелства и (кратко)трайни съюзи, характерни за писателския живот.
Случи се така, че докато препрочитах „Откаченият вагон“, получих книгата на Георги Господинов „Времеубежище“. Зачетох я и за кой ли път се стъписах пред могъществото на словото: четеш Господинов и земята е плоска; четеш Георги Борисов и гравитацията се отменя до второ нареждане.
 
МАРИЯ КАЛИНОВА – поетеса, литературен критик:
Литературен вестник 14-20.09.2022
Тръгвайки от факта и спомена, от едно реално преживяно литературно турне, през личните разговори и срещи на Георги Борисов със съвременни майстори на словото, книгата „Откаченият вагон“ се превръща в диспозиция, в която се засрещат интелектуалните, културните, етическите и политическите въпроси от настоящето и близкото минало. Това са страници, пълни с прозрения, но и крах на илюзиите. Гласът на автора понякога е непоносимо остър, понякога се „размеква“ пред нещо „близко“ или пък недостижимо далечно, понякога те разсмива или пък е убийствено ироничен и самоироничен, но преди всичко това е гласът на бунтуващия се интелектуалец, на непокорния творец, на безкомпромисно отдадения на словото поет.
В един свят, в който не съществува нищо външно на пазара, в който литературата е моделирана от икономическите търсения, а читателите купуват онова, големи тиражи, позиционирано начело на класациите за най-продавани книги, Георги Борисов успява да ни убеди, че все още има „голяма“ литература. Той ни споделя за връзки между творците, които не са хвърлени в конкуренция и битка за повече награди, не са погълнати единствено от неконтролируема завист към пазарните успехи на един или друг, и нямат нужда да се боричкат за някаква несъществуваща „корона“, която да увенчае „безсмъртните“ им слова.
Жанр Белетристика
Размер 15 х 22 сm
Страници 580 страници
Подвързия Твърда подвързия
Език Български
Полезно
В този раздел можете да получите полезна информация за процеса на издаването, терминологията и основните понятия в печатния процес, ще се опитаме да ви помогнем с няколко съвета, за да подготвите добре файловете си за печат.

Използване на FTP

Речник

Издаване на книга във Фабер

Как да подготвим за печат файлове от MS Word