Димитър Илиев е роден на 11 октомври 1935 година в с. Ружинци, Белоградчишка община, обл. Видин. Завършва гимназия в родното си село, а по-късно кандидатства в Художествената академия, специалност „Живопис”, но преживява ударите на сталинизма. Баща му е николапетковист, който от 1949 г. до 1954 г. е измъчван по арестите и лагерите в Гиген и Белене. Затова и след всички положени изпити, Димитър Илиев не намира името си нито в списъка на приетите, нито на неприетите. След време завършва Софийския институт за учители със специалност „Пеене и музика”.
Учителската си професия Димитър Илиев започва, макар и за кратко време в гимназията на град Роман, където преподава физическо възпитание. После учителствува в гимназията на с. Медковец – там заема учителско- диригентското място, а по-късно преподава във Вършец и Оряхово. В Монтана (тогава Михайловград) е от 60-те години на миналия век – учител-диригент и методик-инспектор в новосформирания Окръжен народен съвет. През 1963 година е назначен за учител по музика в Политехническата гимназия.

Димитър Илиев се проявява и като композитор. От 1984 до 2003 г. под съпровода на големия оркестър за народна музика при Радио София, в Първо студио на БНР той записва за фонотеката почти всички свои авторски хора и песни в солово изпълнение.

Димитър Илиев е носител на златни медали и други отличия от наши и международни конкурси и фестивали, както и на орден „1300 години България”, орден „Кирил и Методий”- II степен, медал за трудово отличие и др. За високи постижения в учебно-преподавателската си дейност е удостоен от Министерство на образованието със званията „Първи клас квалификация” и „Главен учител”.

Почива на 7 ноември 2009 г.