Роберт Музил е австрийски белетрист, есеист и драматург, роден в Клагенфурт на 6 ноември 1880 г. Учи във военно училище, но напуска преди да получи офицерско звание и следва машиностроене. Дипломира се през 1901 г. в Щутгартския технически университет, където става асистент. През 1903 г. започва да изучава философия, логика и експериментална психология, а също физика и математика в Берлин - там слуша лекциите на Вилхелм Дилтай и Георг Зимел. През 1908 г. става доктор по философия с теза върху възгледите на Ернст Мах.

Първата книга на Роберт Музил е романът "Лутанията на възпитаника Тьорлес" (1906). Следват сборниците с разкази "Единения" (1911) и с есета "Непристойното и болното в изкуството" (1911). От 1914 г. до 1918 г. Музил е офицер на италианския фронт, а след войната става чиновник във Виена. Работи като писател на свободна практика, театрален критик и есеист във Виена и Берлин. Публикува сборника с новели "Три жени" (1924). През 1933 г. се установява трайно във Виена, където издава сборник с есета "Посмъртни творби приживе" (1936). През 1938 г. емигрира в Швейцария, а книгите му са забранени в Германия и Австрия.

Най-значимото му произведение, над което работи повече от десетилетие, до последния си дъх, е романът "Човекът без качества" (Der Mann ohne Eigenschaften).

Писателят е отличен със значимите литературни награди "Хайнрих фон Клайст" (1923), "Художествената награда на град Виена" (1924) и наградата "Герхарт Хауптман" (1929). В чест на писателя град Виена учредява литературната награда "Роберт Музил".

Умира на 15 април 1942 г. в Женева, Швейцария.