КАТЯ ЗОГРАФОВА

Родена в деня на Св. Св. Кирил и Методий ­– 11 май, в гр. Панагюрище. Завършила е РЕГ „Ив. Вазов“ в Пловдив и българска филология в ПУ „Паисий Хилендарски“. През 1989 г. печели конкурс в Националния литературен музей, от 2002 г. е главен уредник на Вапцаровия музей в София, където работи и понастоящем, в периода 2010–2016 г. е директор на НЛМ.

Литературен историк и критик, документалист, есеист и поет, автор на 16 книги, сред които: „Вечните странници“ (Из тайните на митологичното в българската литература), 1996; „Многоликата българка. Забележителни жени от Възраждането да наши дни“, 2006; „Любовен архив (Стихове, пътеписи, импресии)“, 2007; „Никола Вапцаров: Преоткриване (Документална сага)“, 2009; „Неканоничният Вазов“, 2011; „Елисавета Багряна. Играещата със стихиите“, 2013, „Знаменити. Забравени. Забранени“, 2015; „Словозографии“, 2017; „Световете на Яворов“, 2019; „Хроники на Вазовия род“, 2020.

Носителка е на националните литературни награди „Нешо Бончев“ и „Блага Димитрова“, на международното отличие „Златна монета „Писменост“ от Съвета на европейската научна и културна общност, а през 2019 и на „Творец на Панагюрище“.

Била е разказвачка в документалния филм „Литературните места на София“, в „Тя мина. Мина“, посветен на Яворовата любима, в „Блян за щастие“ (за Димчо Дебелянов), консултирала е „Възстановка“ (за кафе-сладкарница „Цар Освободител“), „Пет разказа за един разстрел“ (за Никола Вапцаров), „Малката маркиза“ (Фани Попова-Мутафова) и др. През 2019, 2020 и 2021 г. е поканена да участва в програмата „Литературни маршрути“ на Фондация „Прочети София“ с темите: „Непознатите класици“, „Разходка с Иван Вазов и Евгения Марс в Борисовата градина“ и „По стъпките на Пенчо Славейков и Мара Белчева“.

Нейни текстове са превеждани на английски, френски, италиански, руски, гръцки.

Член е на СБП и Клуб на българските писателки.