Пламен Антов е роден на 12.08.1964 г. в Михайловград (Монтана). Завършил е българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Пише поезия, белетристика, есета, литературоведски статии. Публикува в сп. "Пламък", "Летописи", "Съвременник", "Литературна мисъл", "Език и литература", "Философия", "Демократически преглед", както и във в. "Литературен форум", "Литературен вестник", "Век 21" и др. Автор е на книгите: "Разпадащото се момче" (първа награда за дебютна поезия на ИК "Пан", 1993); "Неандерталецът" (поезия, 1995); "Бягството на заека" (белетристика, 1996); "Венеция" (поезия, 1997); "Сантиментална география" (поезия, 2000); "Америките ни" (поезия, 2002), "Смъртта на авторите, или Записки по българските и прочия" (пиеса; 2004), "Лисабон, или Краят на поезията" (поезия, 2007), "Яворов - Ботев: модернизъм и мит. Атавистичната памет на езика" (монография, 2009) и "Поезията на 1990-те: Българско и постмодерно" (2010). Работи в Института за литература, БАН. Ст.н.с., доктор на филологическите науки. Член на Сдружението на български писатели.