СЪВЕТ НА НАСТОЯТЕЛИТЕ

акад. Васил Николов

Археолог-праисторик, академик на Българската академия на науките, зам.-председател на БАН (2017 - 2021).

Член-кореспондент е на Австрийския археологически институт (Виена) и Центъра за археология и история на културата на Черноморския регион (Хале, Германия). Почетен член е на Хумболтовия съюз в България (негов председател в продължение на 2 мандата в периода 2007 – 2011 г.) и на Института по археомитология, гр. Себастопол (щ. Калифорния, САЩ).

Получавал е многобройни стипендии и отличия, като Орденът за заслуги на Федерална република Германия, на лента (2008 г.). Неколкократен стипендиант на фондация „Александър фон Хумболт“, Бон (за първи път през 1991 – 1993 г. в Института за пра- и ранна история и предноазиатска археология на Университета на Саарланд, гр. Саарбрюкен, Германия). През 2010 и 2013 г. Министерство на културата на Р. България го отличава като „археолог на годината“, а през май 2017 г. му връчва почетния знак „Златен век“ на огърлие, за цялостните му заслуги в развитието и популяризирането на българската праистория и археология.

Удостоен е със званието „Почетен гражданин“ на гр. Провадия през 2016 г. и на гр. София – през 2017 г.

проф. дин Евелина Келбечева

Един от видните български историци, човек с многостранни интереси. Завършила е история и археология в СУ, с втора специалност Френска литература.

Професор по история в Американския университет в България.

Член на редакционния съвет на „Балкански форум“, SCOPUS Factor Academic Series.

Носител на наградата „Жан Моне“.

Председател на сдружение „Академична лига за Югоизточна Европа“.

Преподавала е в Калифорнийския университет, Ървайн, САЩ , гостуващ професор в Централноевропейски университет, Будапеща, Унгария.

Международен съветник в Международна детска фондация за мир, Принстън, Ню Джърси, САЩ.

Специализирала в Международен център за учени „Удроу Уилсън“, Вашингтон, САЩ.

Член на клон „Епсилон Алфа“ на Международното почетно общество „Фи Бета Делта“.

проф. дин Милко Палангурски

Популярен български историк, зам-ректор на ВТУ

Завършва „История” във Великотърновския университет (1985), където става  асистент (1986). Член на ръководството на Историческия факултет.

През годините заема редица административни длъжности в университета:

зам.-ректор на ВТУ по управление на качеството и акредитацията (2003-2007) и по научната дейност (от 2019), ръководител катедра, зам.-декан, 

Председател на общото събрание на Исторически факултет.

Автор на десетки статии, студии и учебници, на 8 монографии, свързани с избирателната система в България.

Дългогодишен преподавател във ВТУ, води лекционни курсове и в други висши учебни заведения у нас и в чужбина.

Научноизследователските му интереси обхващат: политическа история на България; дипломатически връзки на България с Русия; стопанска история на България; конституционно устройство на България.

Удостоен е със званието „Почетен гражданин на Велико Търново“ (2021).

Проф. Станимир Трифонов

Един от най-известните и харизматични български режисьори.

Завършва Великотърновския университет „Кирил и Методий" със специалност българска филология и ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов" със специалност кинорежисура.

През 1986 г. работи като режисьор на документални филми и на детски предавания в БНТ. До 1999 г. е художествен директор на киностудия „Време“, а от 2002 до 2010 г. е неин управител.

Преподава „Кино и тв режисура“ в ЮЗУ „Неофит Рилски“ и „Кинорежисура“ в Нов български университет.

Продуцент и режисьор на ТВ сериали, игрални и документални филми, сред които „Ако е рекъл Господ…” (1999), „Образ невъзможен” (1996), „Елиас Канети. Тълкувания” (1992), „До утре… четири портрета и един спомен” (1988). Носител на международни и национални награди, включително „Златна ракла” и „Златна роза”.

Проф. Ана Кочева

Родена е в София. завършва 91-ва Немска езикова гимназия и българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Специализира многократно в Австрия и Германия, вкл. и като Хумболтова стипендиантка.

Понастоящем е ръководител на Секцията за българска диалектология и лингвистична география в Института за български език при БАН. Автор е на многобройни изследвания, свързани с диалектите и историята на българския език. Сред издадените й монографии се отличават „Немски лексикални заемки в българските говори“, „Народната основа на старобългарския език“, „Смесеният език на виенските българи“, „Еркеч – паметта на езика“. Тя е създател на "Карта на българския език на ново място по света", която обхваща 15 милиона българоезични (по етнически произход), съавтор на дигиталната "Карта на диалектната делитба на българския език". Понастоящем ръководи екип, изработващ „Интерактивна кулинарна карта на българската езикова територия“ по проект, финансиран от ФНИ. Работи в международния проект „Европейски лингвистичен атлас“ като част от българската комисия. Като езиковед активно е участвала в изготвянето на официалното научно становище на БАН в книгата "За официалния език на Република Северна Македония".

Доц. Георги Лозанов

Културолог, експерт по медии и журналистика.

Доцент във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийски университет (от 1994). Гост преподавател в Нов български университет, НАТФИЗ „Кр. Сарафов“, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и Националната художествена академия „Николай Павлович“.
Ръководител на катедра „Печат и книгоиздаване“ във Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ „Св. Климент Охридски“ (1995-1998, 2004-2007, 2016-2017).
Директор на дирекцията за култура и образование ЛИК в БТА.

От самото основаване на медиен регулаторен орган в България Лозанов е негов член:
1997-2001: Национален съвет за радио и телевизия (НСРТ), от президентската квота
2001-2004: Съвет за електронни медии (СЕМ).
2004-2007: председател е на управителния съвет на Българската медийна коалиция.
2010-2016: член от парламентарната квота и председател на Съвета за електронни медии (СЕМ). 

Носител на наградата на дружество „Гражданин“ за политика и обществени науки (присъжда му се „за достойно гражданско поведение и проявен висок професионализъм при отстояването на свободата на словото и на медиите“)
Носител на първата Годишна награда на Българската медийна коалиция за цялостен принос към утвърждаването независимите медии и ценностите на гражданското общество.

Георги Милков

Журналист, международен репортер, военен кореспондент, телевизионен водещ, главен редактор на списание.

Завършва „Журналистика“ в Софийския университет „Климент Охридски“ през 1997 г. Още докато е студент, започва (1994) да работи като репортер за вестник „24 часа“ – най-тиражирният тогава ежедневник в страната. След 3 години вестникът вече има международен репортер в лицето на Милков, който в продължение на 15 и повече години пътува по целия свят, като отразява работата на българските външни министри отблизо.

Георги Милков е кореспондент от 2000 г. в Триполи по делото, което е заведено срещу българските медицински сестри. Част от работата му, свързана със СПИН делото, са и неформални разговори, както с високопоставени представители на режима в Либия, така и със семейство Кадафи.

През 2001 и 2003 г. Георги Милков е военен кореспондент в Афганистан и Ирак, а по-късно работата му отново го насочва към разни аспекти от конфликта в Близкия изток. Няколко години по-късно професионалният му път го отвежда към Корейския полуостров и неговите проблеми (2007 – 2008), след което се посвещава на Западна Сахара и конфликта там (2009 – 2010).

Георги Милков и до днес е журналист във в. „24 часа“. Заедно с това е и главен редактор и автор в списание „GEO“. Води също телевизионното предаване „Плюс това“ по БНТ1 (2015 – 2018).

Той е сред най-атрактивните и силни участници в първия сезон на телевизионно риалити шоу „Африка: Звездите сигурно са полудели“ и влиза в историята му като неговия първи победител.

От 2020 г. е водещ в предаването „Религията днес“ по БНТ 1.

Георги Борисов

Един от най-големите съвременни български поети. Преводач, редактор, издател.

Завършил е Френската езикова гимназия в София (1969) и Литературния институт "Максим Горки" в Москва (1974). Работил е като редактор във вестник „Литературен фронт“, продуцент на направление „Литература и публицистика“ в БНТ. От създаването на сп. „Факел“ е негов заместник главен редактор, а от 1990 г. до закриването му през 2011 г. – главен редактор. Основател и директор на издателствата „Факел“ (1991 – 1995) и „Факел експрес“ (1995). От 2009 г. до 2016 г. е главен драматург на Народния театър „Иван Вазов“.

Превежда руски, френски и английски поети, сред които Ал. Пушкин, Ал. Блок, В. Хлебников, Д. Хармс, К. Симонов, М. Светлов, А. Вознесенски, Е. Евтушенко, Ю. Кузнецов, Й. Бродски, Ю. Алешковски, Г. Аполинер, Р. Флинт, Дж. Балабан. Негови стихове са включвани в различни представителни антологии на българската поезия в САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Русия, Турция, Чехия, Северна Македония и др.

Участник в редица международни литературни срещи и фестивали в Европа. През 2009 г. е сред почетните гости на Московския панаир на книгата, а през 2019 г. – на Салона на книгата в Париж.

През 2008 г. Федералната агенция по печата и масовите комуникации на Русия го удостоява с юбилейния медал „Петър I“, а през 2013 г. получава наградата на Министерството на културата „Златен век“. Лауреат е на международната награда „Русская премия“ за „принос в съхраняването и развитието на традициите на руската култура извън пределите на Руската федерация“ (2015).

Носител е на българските литературни награди: 
„Владимир Башев“ – за най-добра първа стихосбирка (1977)
„Златният ланец“ – голямата награда за поезия на в. „Труд“ (1999)
„Иван Николов“ – за най-добра поетична книга (2001)
Славейковата награда – за лирично стихотворение (2007)
„Милош Зяпков“ – за най-добра книга (2009)
„Орфеев венец“ – за изключително високи постижения в съвременната българска поезия (2021)
"Перото" - голямата награда за цялостен принос към българския литературен контекст (2021)

Нейко Генчев

Издател, преводач, автор на специализирани публикации и книги, съставител, редактор, консултант по специализиран софтуер. Работил е над десетилетие като професионален музикант. Композитор и поет.  
Занимава се с графичен дизайн и техническо оформление на книгата – автор на оформлението и кориците на повече от 5000 заглавия. Основател (1996) и управител (до 2021 г.) на издателство и печатница „Фабер“, с над 3600 публикувани заглавия на издателството, както и с повече от 10 000 подготвени и отпечатани издания за клиенти от страната и чужбина.
Университетски преподавател, съпредседател на Института за приложна музеология, зам.-председател на сдружението на българските академични издателства.
Общественик, инициатор и организатор, спомоществовател и участник в многобройни проекти в областта на българската култура и историческото наследство – фестивали, изложби, национални срещи и конференции.
Представител на България в няколко международни културни организации.