Див огън

Романът „Див огън“ заварва света в кризисен момент на метафизичен отпор – срещу свръхреалността на приключилата Европейска война, срещу последвалите болестни епидемии и всеобща екзистенциална неадекватност. Срещу битийния срив, срещу Голямата воля, срещу тоталната деструкция на живота и на света Селото се изправя със запалването на див огън. Завъртат се необяснимите трансмисии на старата българска магика в съчетание със строгата църковност, с неканоничния профетизъм и със слабосилния институционализъм на падналата държава, със силиците и на българската интелигенция – един копнежен устрем да се възвърне порядъкът и сред погребалната миризма на тамяна да се възнесе отново плачът на овородените.