В началните десетилетия на XIV в. атонската Велика Лавра „Св. Атанасий“ подслонява трима велики българи: преп. старец Йоан, преп. старец Йосиф и преп. Йоан Кукузел Ангелогласния. Тримата светогорци със своето пустинолюбиво христоподвижничество копнеят за дара на небесногласието в словото и песнопенията, които звучат в подкуполното пространство на всеки православен храм. Промислително чрез тях започва да се осъществява епохално дело – „исправление божественыхъ книгъ духовныхъ“, т.е. стилово-изразително претворяване на словесната и песенната мелодика в старобългарските богослужебни текстове, за да се изведат от ясния „сладкогласен“ стил „плетение словес“ на нова, „ангелогласна“ степен.
Една от първите претворени от гръцки език книги на стареца Йоан е осмогласната антология „Богородичник/Θεοτοκάριον. В том 2 на „Книга за атонския старец Йоан в разчетен текст и факсимилно се издава най-старият препис. Самата книга „Богородичник“ е присъединена към новоизводния „Октоих“, който също е преводаческо дело на преп. старец Йоан. А Службата с Богородичния Акатист се прехвърля в „Постния Триод“. Двете богослужебни книги се четат и песнопеят и до днес в славяноезичната Православна църква по църковнославянския извод на старобългарския атонски превод.
Проф. д.ф.н. Димитър Кенанов
| Жанр | Философия / Теология |
| Страници | 576 страници |
| Размер | 17 x 24 cm |
| Подвързия | Твърда подвързия |
| Език |

Запитване за оферта 