Колелото на живота

Когато човек прочете тази книга на инж. полк. Иван Хинов, не е възможно да не схване една библейска истина – че с годините човек не само побелява, но и помъдрява.
От първата книга “Ако видиш самоводчанин на портрет” блика свеж самоводски хумор, тъй както клокочи водата от многобройните самоводски извори — искрящо чиста, освежаваща и живителна.
Втората книга, “Зрънца от богатството на моето Самоводене”, по-задълбочено, но и много по-тъжно, дава възможност на читателя, който и да е той, не само да надникне в достойното минало на родното село, но и да стане съпричастен на ежедневието и празниците на поколенията самоводчани от втората половина на ХIХ почти до края на ХХ век.
В настоящата си книга от трилогията, авторът си е поставил по-други задачи. В нея го виждаме не само възторжен разказвач на отминали събития, но и тънък наблюдател на нерадостното настояще. Тук се срещаме с възгледите на един мъдър, зрял педагог. В представените събития местната конкретика е умело вплетена в общата народопсихология, както на миналите поколения, така и на недотам радостната съвременност. В началото, както самият автор твърди, става въпрос за преживяванията на един роден в Царство човек, израстнал при тоталитаризъм и пишещ настоящите редове при демокрация, за едно и също родно село Самоводене, за една и съща родина Балгария.
Проследявайки корените на своя род, както по бащина, така и по майчина линия, той се е постарал да впише родът си на полагащото му се място на стар род в родословното дърво на село Самоводене. С много любов и голяма отговорност за правдивост са отразени, както върховите черти, така и паденията на отделните индивиди в Хиновия род.