Прозаично-поетични спомени и размишления на един дядо за отминалия комунизъм

Вече 30 години, откакто комунизмът си отиде, и животът продължава в пъстротата на демокрацията с всичките ѝ разнообразия и контрасти, които определят хармоничността на жизнената ни сфера. Сфера, която повече не е деформирана от каквато и да е идеология-религия и която се подчинява само на естествените тенденции в развитието си, без да е повлияна от изкуствени догми, схеми, планове или партийни разпоредби. Колкото и неприятно да е за някои, трябва да признаем, че именно такова развитие е нормално и естествено и всяко друго е обречено на провал. Но какво беше през комунизма – общество, изкуствено създадено от една идеология (религия) в противовес на естествените закони за живот и развитие. Общество, което в края на краищата не издържа изпитанието на времето и отмря именно поради изкуствената си същност и едностранна деформация на жизнената сфера; деформация, направена с удара на марксистко-ленинската идеология-религия.