Книгоиздаване и книжнина по документални източници от Държавния военноисторически архив

Монографията на преподавателя от Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” доц. д-р Лъчезар Георгиев Георгиев „Книгоиздаване и книжнина по документални източници от Държавния военноисторически архив” изследва българското книгоиздаване и родната ни книжнина и особено един важен дял от тях – военните печатни комуникации. с детайлни проучвания върху Военноиздателския фонд и Дружеството на военните писатели военните публицисти в България, което гравитира с цялостната си дейност около него, като в хода на изложението се използва солидна архивна документация от Дирекция Държавен военноисторически архив – Велико Търново (бивш Централен военен архив в старата столица). В продължение на няколко години авторът изследва налични фондове на този голям военен архив, свързани преди всичко с българската военна книжнина и книгоиздаване. В монографията си Лъчезар Георгиев коментира, анализира и дава оценка на огромното количество архивна информация, съпроводена в книгата с съпътстващ илюстративен материал. Обхванат е значителен период – от края на 80-те години на ХІХ век, когато възникват първите български военни медии и поредици и е поставено началото на военното ни книгоиздаване, до началото на 60-те години на ХХ век – с анализи и коментари върху дейността на Държавно военно издателство и големия военен вестник „Народна войска”, прераснал впоследствие в „Народна армия”. В книгата се анализират проблеми, свързани с развитието на военноиздателския комплекс и институционализирането на военноиздателските дейности. Приоритет заемат проучванията на автора за работата на Военноиздателския фонд и на най-високо тиражното му списание „Родолюбие”, в което сътрудничат известни български писатели и журналисти. Редакторът на това списание – Илия Мусаков, през 1942 г. заедно с група творци полага основите на Дружество на военните писатели в България, което функционира и в първите години на социализма, но е ликвидирано, по внушения на властта, през 1950 г.
Както е изтъкнато в монографията, Дружеството на военните писатели и военните публицисти в България се опира на един солиден фундамент от автори с разностранни интереси в областта на военната книжнина. Сред военните писатели-белетристи, художествени документалисти и поети личат имената на Илия Мусаков, Георги Райчев, Петко Пеев, Никола Агънски, Дамян Калфов, Борис Маковски, Антон Разсуканов, Тодор Кожухаров, Любомир Брутов, Христо Братанов, Леонид Паспалеев, Валентин Паспалеев, Васил Юруков. Представени са и млади автори със заложби, между които Иван Аржентински и Емил Манов. Сред впечатляващите имена са утвърдени автори във военната книжнина като Йордан Венедиков, Петър Дървингов, Иван Стойчев, Петър Дошкинов, Христо Стойков, Йото Легурски, но и обещаващи за епохата млади писатели като Борис Чолпанов и Стилиян Нойков.
В монографията се правят редица наблюдения, анализи и изводи, дава се критико-библиографска оценка на автори, писатели, журналисти, учени, книжна продукция. Наред със сведенията за военни вестници, списания, издателски поредици, се дава полезна информация за контакти между видни български издателства, учени, писатели. За защита на тезите си доц. д-р Лъчезар Георгиев се опира на солидни документални и библиографски аргументи.