Лодки през зимата

Макар това да е първата му издадена книга, Любомир Николов е зрял автор, овладял тайните на белетристичния занаят. Чел съм десетина негови разкази, които привличат читателя с оригинални сюжети, добра психологическа уплътненост на героите и позитивни послания. Авторът предпочита да влезе в кожата на сладкодумен разказвач на истории и да ни обсипва със златния прах на босоногото си детство, после да смени ракурса и да се въплъти в кожата на куче, за да ни разкаже неговия кучешки, а всъщност твърде по човешки проблемен живот...В своите разкази той демонстрира и добър усет за детайла. Любомир Николов използва думите по предназначение. За разлика от други автори, които се заиграват в самоцелни и понякога ужасяващи словесни експерименти, тук нещата са близки на читателя, защото са казани ясно, точно и без маниерничене.