
През 1257 г. Константин Тих е издигнат от болярите за български цар. Жени се за Ирина, внучка на Иван Асен II, и така става част от династията Асеневци.
През 1261 г. Византийската империя е възстановена и император Михаил VIII Палеолог се опитва да върне предишното й величие. Той предлага на овдовелия през 1268 г. цар Константин Тих Асен брак с племенницата си Мария. Бракът е сключен, но императорът не изпълнява обещанията си да върне като зестра отнети преди това от България земи. Затова българският цар влиза в съюз с Шарл I Анжуйски, крал на Сицилия, който подготвя поход срещу Михаил VIII с цел възстановяване на Латинската империя. Василевсът отвръща на удара, като омъжва незаконната си дъщеря Ефросина за хан Ногай от Златната орда, който е готов да нахлуе в България като византийски съюзник.
Така през 1273-1274 г. българското царство е притиснато между две империи - Златната орда и Византия.
Цар Константин Тих Асен наскоро е претърпял премеждие и трябва да се придвижва с помощта на патерица, което е наранило високия му дух и го е накарало да предаде част от управлението на жена си - умната, но с коварен нрав царица Мария Палеологина. Царството е разкъсвано от дворцови интриги и затъва в големи разходи.
В тази обстановка цар Константин взима решение да раздели страната на военни окръзи. Начело на най-източния е боляринът Иваил. Царският съдия и следовник Братучен е натоварен да се срещне с деспот Яков Светослав, потомък на киевските князе, и да го привлече срещу татарите на Златната орда. Братучен участва и в тайна мисия при крал Шарл I Анжуйски в Палермо. В сложната политическа обстановка се преплитат лични съдби, любов и предателство...
Жанр | Белетристика |
Страници | 384 страници |
Размер | 13 х 20 cm |
Подвързия | Мека подвързия |
Език | Български |