Лека нощ на сънищата

Избрани страници

Само високата температура на любовта, мечтата, поетичното въображение е в състояние да приведе химическите елементи и техните реакции в ново агрегатно състояние, наречено живот. Живот, който излъчва толкова топлина и светлина, че превръща човека в истинско слънце... Е, при слънцето се редуват изгреви и залези. След един пореден залез няма да настъпи изгрев. Много тъжно. Но и оптимистично от моя старческа гледна точка. Защото, за нещастие, животът е мъчителен и тежък, за щастие – кратък...

...дали моите думи ще са достатъчно точни, за да изразят онова, което читателят ще усети, когато прочете тази книга. Надявам се. Тя разказва как обикновеното ни битие се превръща в изкуство, когато не спираш да сънуваш, дори и с отворени очи, когато Любовта към земя, род и отечество не ти позволява да забравиш пред кого стоиш. Така страстите ни се утаяват и едничък остава само несбъднатият вечен сън на влюбените ни бащи, чиито кости крепят величието на България. Когато зад всеки твой написан ред има частица от тоя сън, тогава човек спокойно може да каже: “Лека нощ!” Кольо Георгиев е от тези щастливи хора.