САМОДИВСКИ ОЧИ. Крахът на Средновековна България

В средата на четиридесетте години на XIV век мощта на Царство България достигна своя апогей. Властта на бъл­гар­ският цар и самодържец се разпростря от Карпатите на север до Ахтопол, Станимака и Мелник на юг, от Черно море на изток до Пирот и Ниш на запад – повече от 150 000 кв. км. Българското стопанство, икономика, търговия и култура изживяваха небивал разцвет. По това време цар Йоан Александър бе един от най-могъщите и авторитетни монарси в цяла Европа. Челядта в царското семейство бе многобройна и по всичко изглеждаше, че властта на българските царе, носещи благородната кръв на Асеневци, Тертеровци и Шишмановци, е орисана да пребъде във вековете. И никой дори и за миг не подозираше, че свършекът на всичко това е съвсем наблизо, че смъртта и конниците на Апокалипсиса идат с наточените си саби, за да пометат всичко българско и християнско, че мракът Сатанаилов и агарянски ще покрие с черното си було българския род, народ и родина.
Ето как се случи всичко…