Образи на българската памет

Историята, Поборниците, Записките

“Образи на българската памет” изследва т. нар. ге­роически сюжети от петнайсетината години между 1862 и 1876 г. Тези сюжети, разказани в записки, спомени, бележки веднага или малко след Освобождението, са първият опит да се осмисли и зададе историческата стойност на драматичното време. Пър­вият опит, защото далече след това - на границата на XIX и XX век – официалната историография ще опита да редуцира “прос­тите разкази” и бележките до изворов материал и да избегне техните подробности. Историографията сътворява героическия образ на тези години, тяхната висока стойност, безукорните сим­воли и знаци на саможертвата и величавия жест. Записките, спомените и бележките разказват тези сюжети, както бихме се изразили, от хоризонта на крайните полета на литературата, като в тях образът на станалото е множествен, не е стегнат в корсета на глобалната идея за “най-българското време”. Това обаче съв­сем не ги прави по-малко ангажирани с националната идея, с опита чрез разказ да се подреди миналото, за да внесе и ред в другата национална драма – следосвобожденската.