Обратното на слънчогледа

Днес едва ли някой се съмнява, че проф. Цочо Бояджиев е най-авторитетният съвременен български философ. Заедно с това, не успоредно, а заедно с разгръщането на философския си потенциал, търпеливо, в продължение на почти половин век, Цочо Бояджиев се утвърди като един от малцината най-качествени и безспорни български поети.

Литературно изкушеният читател безпогрешно разпознава неговия поетичен глас. Привидно меланхолният тон и майсторски шлифованият слог на неговите стихове „озвучават" бездни и висоти на човешкото, до които лириката - и българската, и световната - рядко достига. Ако фундаментална цел на литературата е самопознанието и отговарянето на въпросите за смисъла на съществуването, трябва ясно да се изкаже очевидното: поетичното слово на Цочо Бояджиев прокарва път, отвеждащ далеч нататък, водейки в него по съвършено самостоятелен, несъмнено автентичен и внушително добротворен начин.

„Обратното на слънчогледа" е антология, представяща съществена част от най-високите му поетични постижения (от 1970 до 2016 г.), при което успява да обхване основните му стилистични търсения и открития.

Георги Каприев

ОБРАТНОТО НА СЛЪНЧОГЛЕДА

обратното на слънчогледа
дървото зад прозореца ми постепенно
обръща гръб на светлината

не го интересуват вече думите
заключени зад здравата ограда
на нощната ми лампа

изглежда със годините и то
подобно старците е проумяло
че истината за човека е във тъмното