Пътят съм София

ПРОИЗХОД, ОБРАЗОВАНИЕ И МОТИВАЦИЯ НА ПРИНЦ ФЕРДИНАНД САКС-КОБУРГСКИ И ГОТСКИ ЗА МИСИЯТА В БЪЛГАРИЯ

Безвъзвратното движение на България по европейския път – това е в края на краищата основната заслуга на цар Фердинанд, независимо, че за него могат да се кажат още много неща, и много добри, и твърде отрицателни.

Отдавна е време да погледнем на историята си модерно и обективно. И ако първото е практически невъзможно при продължаващото неовъзрожденско начало в мисленето и образованието ни, то второто е не само възможно, но и закъсняло. Колкото и да противоречи на чернобелия национален епос, поне професионалната гилдия е морално задължена да преосмисли процесите и ролите в тях на редица лица от времето на националното ни пробуждане насам.

Отрадни са започналите опити за вдигане на завесата пред една сцена като българската, която е и по-дълбока, и по-интересна от едноплановите скици, които често доминират делника и празника ни. На едно от първите места в това генерално преосмисляне седи цар Фердинанд, комуто дължим поне едно: обективно оценяване на извършеното, безстрастно балансиране на заслугите и освобождаване му от ролята на универсалния грешник на новата ни история. Едва тогава и много бързо ще осъзнаем, че ролята му на водач на държавата, на пример, арбитър и посланик на европеизацията на Ориента е била от особена важност за България. (П. Стоянович)

„...Резултатът е едно завладяващо четиво, не само поради лекия и увлекателен стил на писане, но и поради типичната за проф. Стоянович привързаност към детайлите, нюансите, аргументираната критичност, логичност и дързост в обосноваването и защитата на смели тези. Представеният образ на „младия“ Фердинанд е плътен и нюансиран, психологически точен, предизвикващ симпатия, но далеч от безкритичната апологетика и едностранчивост. Изследването развенчава наложени митове, коригира неточни или преднамерено заблуждаващи твърдения, дава отговори и предлага интерпретации на важни въпроси, имащи отношение не само към прецизната биографичност на принц Фердинанд, но и към съдбата на Европа и България. Сигурен съм, че не всеки ще се съгласи с констатациите и оценките на проф. Петър Стоянович, но съм убеден, че никой, докоснал се до написаното от него, няма да остане безразличен. “  (проф. д-р Веселин Янчев)