Бележити жени на/за България

Книгата на литературната историчка Катя Зографова е своеобразна енциклопедия на женските присъствия във всички сфери на националния ни живот, при това разгърната в широк времеви пояс на седем столетия - от времето на падането на българското царство под османско владичество и светлата саможертва на цар Шишмановата сестра Кера Тамара - до наши съвременнички от ХХ век...

Авторката подбира внимателно и с професионален нюх на документалист имената на влиятелните жени, играли значима роля в историята на България, без да се отклонява в проблематични, търсещи евтина популярност посоки...

Наричат Катя Зографова „адвокат на онеправданите от историята“, и тази оценка е справедлива. Чрез своите интерпретации на пъстрата галерия женски портрети авторката не само очертава техните ярки индивидуалности, но и ги „реабилитира“ посредством добре подбрани биографични факти, противопоставяйки се на широкоразпространени, било то идеализиращи или негативни клишета.

Така е със Султана Рачо Петрова, иронизирана и отричана заради идейната си и лична привързаност към монархията и монарха, която тук е разкрита като българка с приноси на дипломатка и мемоаристка, достойна майка на Влада Карастоянова (политически коментатор на Би Би Си срещу монархията в България и съюза й с хитлеристка Германия)... Така е и с поетесите - "съпернички" Багряна и Дора Габе, представени в общата им кауза за освобождение на Южна Добруджа, с новия прочит на биографиите на емблематичните (Райна Княгиня), но и на неизвестните (Цвета Зографска, новоселските и баташки мъченици и ред други), та до "неудобните" Кокон Таша и Гранда Мола от времето на националосвободителните борби през 19 век...

Образите на повече от 50-те забележителни жени на България в книгата са подчертано многопластови. Елисавета Консулова-Вазова например е не само в амплоато си на художничка, колкото е обществен и творчески "феномен" с проявления в различни области на живота, включително и в ролята на модерен творчески дух, превзел отвътре патриархалната крепост на Вазовия род... Това важи за почти всички женски фигури и е едно от основанията за подбора им.

Не на последно място книгата буди интерес с умелото боравене с езика. Може би защото е насочена към широка читателска аудитория, тя съчетава историческото знание с лекотата и артистизма на изказа. Така строгата документалистика се облагородява от емоционално обагрения наратив.

Духовно извисените героини на Катя Зографова градят един вдъхновен, въздействащ и потребен словесен параклис на Българката в пространствата на родната история и култура. 

Проф. ПЛАМЕН ПАВЛОВ

Навярно всеки автор мечтае да има толкова упорит биограф.

Проф. Милена Кирова

Любовта е онова, което обезврежда архива и го превръща от документация за кървави национални рани – в културна памет.                                                                         

Проф. Светлозар Игов

... по някакъв начин в своето естество на хомо архивариус Катя Зографова е и хомо виталис, и Магна Матер на изоставените или завеяните нейде из кьошетата на паметта литературни сюжети.

Митко Новков

... хора като Зографова са новият биологичен и философски вид литературен историк на 21. век, възникнал от сливане на поета, критика, есеиста, учения в едно ново, генетично мутирало, вследствие на любовта към истината и живота, същество... За радост на всички четящи и мислещи наши съвременници.

Мина Карагьозова

...написаното за „озарените българки“ представлява нова агиография от светски тип, тъй като всеки очерк в тази книга е похвално слово, всеки биографичен разказ е художествен портрет, всяка фотографска снимка е зрима апология на желанието за красиво и величаво битие на българската жена.

Юлия Йорданова

В тази книга Историята заявява, че може, иска и настоява да бъде говорена, преживяна, мислена, писана и от жена... Това е женският род на Историята.

Проф. Елена Гетова

Катя Зографова е автор на мащабните „Хроники на Вазовия род“. Родната критика ги определя като „епохални“, „достойно изследване за достоен род“ и „Требник“ за всеки български дом, а Ирен Иванчева от университета в Синсинати, САЩ, я сравни с приносите на чл.-кореспондент Милена Цанева в изследването на Вазов... Високото постижение в документалистиката задължи авторката да се постарае с „Бележити жени на/за България (От Кера Тамара до Петя Дубарова)“ да надгради най-успешната от досегашните си 16 книги!