Nikola Vaptsarov. The Text and the Shadow

Текстологични прочити и анализи

В книгата се анализират недовидяни, грешно разчетени, скрити и табуирани текстологични и смислови аспекти на пренебрегвани от казионното литературознаие Вапцарови текстове и ръкописи: импресията “Мирът на Щър­келов” и незавършената поема “Илинден”, както и докладите за Македония пред Македонския литературен кръжок, засекретени и потулени от обществото, защото са недоносени рожби на натрапената от Коминтерна антина­ционална сепаратистка доктрина. Изследват се подробно многостранните биографии на една архивна и културна реликва – бележникът “ Байер”, в чиито страници Н. Вапцаров е вписал оригиналите на предсмъртните си творби и е възстановил последните стихотворения, създадени преди аресту­ването му. Спът­ничеството между бележника и поета в ареста, в затвора и след разстрела открива неочаквани значения и парадоксални връзки, които са част от истинската, а не идеологизирана и лустросана биография. Интегралният подход полага биографичните, политикопсихологическите и литературно­текстоло­гически контексти в тяхната взаимосвързаност и многогласие, и така развенчава поредица от митове – за отношенията Вапцаров – Цв. Радойнов и Вапцаров – Никола Гешев, за значенията на поклоническото пътуване на бележника и Словото до Светите места и обратно, за отраженията на интимното битие в ръкописните инварианти.
Доказаното тук авторство на седем ранни стихотворения, последната, авторска редакция на “Огняроинтели­гентска”, датировката на пред­смъртните стихове, реконструкцията на поемата “Илинден”, аргу­ментите и тезата, че поетът е антагонист на индустриалната урба­низация, а не неин апологет, са част от текстологичните и ли­тера­туроведски приноси на книгата. В този широк смисъл тя носи харак­теристиките и значенията на Излизане на Вапцаровите текстове от сен­честите територии на идеализации, привидности, премъл­чава­ния и скритост, в разкриващата светлина на истината. Личната и творческата драма на Н. Вапцаров придобива повече осезаемост, плътност и острота, наистина се изпълва с “история” и се вмества в нейната памет не само като слово, а и като начин на живеене, предопределен от нагласите на личността.