Goodbye, Nefertiti

Мама с момченце на хълма стои.
Чак до морето извел ги е пътят.
Топличък пясък.
Момченцето спи.
Плясък.
Опашка.
Мама се къпе.

***

Лей се, дъжд!
Пръсни просото
отвисоко да се стича!
Малък остров е стъклото -
пясък въздуха надтичал
и наднича ми окото
все към птичата обител.

Лей се дъжд!
Не им прощавай!
Бий по клюновете здрави!
Нищо невъзможно няма.
Знам дори и как се прави.
Полетът е само навик.
Щом вали, ще го забравят.